Хармонията между първичните същности

Каква е същността на стила фей-ин? Разговаряме с майстор Герман Винокуров, основател на Международния кунг-фу център "Фей-ин" в България.

- У нас тепърва започва да се популяризира китайското бойно изкуство. Чували сме за кунг-фу и за у-шу. Каква е разликата, ако има такава, между тях?

- Да, разлика има. Буквалният смисъл на йероглифите на у-шу означава "бойно изкуство" или "да спреш оръжието". Кунг-фу (гун-фу) означава работа, действие, близки до съвършенството. Например за готвача, който е по-добър от другите, казват, че е в стадия кунг-фу, т.е., превъзхожда останалите с уменията си. По време на културната революция в Китай майсторите на бойното изкуство били подложени на репресия, а самото изкуство било обявено за отживелица. Това принудило повечето от тях да емигрират в Хонгконг, Тайван, Австралия и САЩ, където сега се намират най-големите центрове за развитие на традиционните китайски бойни изкуства. Постепенно понятията кунг-фу и у-шу загубват първоначалния си смисъл и придобиват ново значение. У-шу става модерен национален спорт на НР Китай, с множество промени в традиционните форми, бъзро се популяризира в света, както корейското таекуондо, японското карате или самбото, произлязло от СССР. а терминът кунг-фу започва да се използва за традиционните бойни стилове, чиято главна цел не са състезанията и шампионатите, а постигането на единство между дух и материя, казано с най-прости думи. Накратко: у-шу е боен спорт, а кунг-фу е бойно изкуство.

- Бихте ли ни казали и нещо за символите на Фей-ин? Защо цветовете му са червено и черно, за разликата от познатите ни символи в черно и бяло? какво означава този символ?

- Символът се нарича "тай-дзи" и за да дам ясен отговор, ще трябва да започна с произхода му. Древните китайски мъдреци наричали празното и безпределното пространство преди създаването на видимия свят "у-дзи" - безпределно, нищо. Същността на у-дзи е това, което не може да се обясни. Същото важи и за произхода му. Той е това, което няма форма и същевременно е оформено. Има вид и няма вид. Този "феномен на празнотата" е източникът на движението и покоя. всичко във велената се е появило от този недоловим за обикновения човек празиточник. Лао Дзъ го нарича "дао", а учението за "дао" и неговото проявление у човека е основата на "вътрешното" китайско бойно изкуство "Фей-ин".

"Тай-дзи" е роден от "у-дзи" и в превод означава "велик предел". Той е източникът на динамичните и статичните състояния и майка на двете първоначални същности Ин и Ян. Идеята за "у-дзи" и "тай-дзи" описва не само аспектите на създаването на Вселената, но и етапите от всички взаимоотношения между хората, между предметите, между хората и прееметите. Например една стая, преди да влязат в нея хора, е в състояние "у-дзи". Когато обаче влязат хора в нея, те внасят движение и тогава започва старият тай-дзи. Когато нещо се орди от у-дзи, тогава това първоначално състояние престава да съществува. От тази точка започва състоянието на тай-дзи. При това положение "празнотата на у-дзи" е Ин, а нещото, произлязло от него, е Ян. най-общо казано, Ин и Ян са взаимнодопълващи се противоположности, които се обединяват, за да създадат едно цяло. Макар че те са противоположни по природа, между тях съществува хармонична връзка. Например: където има ден, трябва да има и нощ. Денят и Ян, а нощта е Ин. Друг пример за хармония между двете "първоначални същности" са небето и земята. Небето е Ян, а земята е Ин. Сред хората мъжът е Ян, а жената е Ин. Ян е активното, мъжкото, пложителното, горещото. Ин е всичко противоположно - женското, пасивното, отрицателното, студеното. Тази концепция за взаимодействие на двете първоначални същности има много директни приложения във Фей-ин. Всички техники, придвижвания, удари и блокове са построени въз основа на нея. Когато тялото е напрегнато, то е в Ян състояние. Когато е отпуснато, е в Ин състояние. здравата стойка при удар или блок е Ян, а преминаването от една стойка в друга с отпуснато тяло - Ин. По такъв начин придвижването е бързо и икономично. Ръката, която удря, се изхвърля в Ин състояние. За част от секундата, при контакта, тя преминава в пълен Ян и след това отново се връща в първоначалното си отпуснато Ин състояние. Тази пулсация (смяна) на двете състояния на тялото е основата както на Фей-ин, така и на всички вътрешни бойни стилове на кунг-фу. По този начин се развива свръхбързина при придвижване в нападение или отбрана. Тялото е в естествено отпуснато състояние и вътрешната енергия Ин циркулира правилно в тялото. На практика боецът използва минимално количество физическа сила за постигане на максимален резултат. това е "външното" във "вътрешното".

Символът на Фей-ин представлява графичен модел на взаимодействието на Ин и Ян. Както казахме, наречен е "диаграмата Тай-Дзи", а на Запад е познат още под названието "Монада". В тази диаграма е включено всичко, казано досега. Черната половина в нея и Ин, а червената е Ян. Среща се най-често в черно и бяло, но оригиналният цвят за Ян-началото е червеният, олицетворяващ стихията на огъня. Черният цвят, това е стихията на водата. Разделителната линия между Ин и Ян е крива, а не права.. Ако беше права, това би означавало, че Тай-дзи е в неподвижно състояние. Кривата линия показва, че той е в състояние на динамично, кръгово движение. Вариациите в кривината на линията представляват различни скорости на движението. То, от своя страна, е в две посоки - по часовниковата стрелка, което се счита за положително, и обратно на часовниковата стрелка, което е отрицателно. При това движение Ин и Ян непрекъснато се променят, като взаимно се допълват и ограничават, но също така организират своя продължителен баланс и хармония.

При Фей-ин движението е в положителна посока, което определя пасивния характер на стила. Тук всички техники започват с блокиране на атаката на противника и развиване на контраатака. Ян е отдолу, а Ин отгоре. така огънят непрекъснато регулира количеството на водата с пламъците си и двете първоначални същности се намират в постоянна хармония. Това още се нарича завършен модел.

Същността на нещата е много по-сложна и за да се изложи, е нужно да се разгледа детайлно. Но за това е нужно повече време. Това, което казах накратко, е най-общото.